Глава 4

Императив

The imperative

Императивът, или повелителното наклонение, казва на някого да направи нещо или да не го прави. В английския това е основната форма на глагола, без to и без окончание. Една и съща форма важи и за „ти“, и за „вие“. Учтивостта идва от please, от тона и от кратката опашка в края, не от отделно спрежение.

Високоговорителят изговаря английския текст с ясна, пълна форма.
Повторно натискане спира звука.
Транскрипцията е британска, по модела на учебните речници.

В тази глава

Един глагол, пет заповеди

sit не се мени. Менят се думичките около него: забрана, учтивост, предложение или настояване.

Права заповед

Sit down.

/sɪt daʊn/

Седни. / Седнете.
Забрана

Don't sit there.

/dəʊnt sɪt ðeə/

Не сядай там.
Молба

Please sit down.

/pliːz sɪt daʊn/

Моля, седнете.
Заедно с говорещия

Let's sit here.

/lets sɪt hɪə/

Да седнем тук.
Настоятелна покана

Do sit down.

/duː sɪt daʊn/

Седнете, моля ви. do прави поканата по-топла и по-настойчива.

Подлогът you се разбира и обикновено не се казва. Sit down вече значи „ти седни“ или „вие седнете“. Ако кажете You sit down, звучи като контраст: ти седни, не някой друг, и често е раздразнено.

За какво служи

Формата е една. Разликата между заповед, молба, съвет и покана е в ситуацията, в please и в гласа.

Заповед и инструкция

Казва се какво да стане сега или по ред.

Open the file. Turn left.

Молба

please или кратка опашка смекчават заповедта.

Please wait. Pass the salt, will you?

Покана и предложение

Поканвате някого или включвате и себе си.

Come in. Have a seat. Let's go.

Съвет и предупреждение

Казвате какво е разумно или какво да се избегне.

Take an umbrella. Mind the step.

Забрана

don't или по-твърдото писмено do not.

Don't touch that. Do not enter.

Утвърдителен императив

Взима се речниковата форма: open, go, take, wait. Без to, без -s и без подлог. Затова императивът прилича на сегашно време, но не е същото: при he и she сегашното време има -s, а заповедта никога.

Сегашно време

She opens the window.

/ʃiː ˈəʊpənz ðə ˈwɪndəʊ/

Тя отваря прозореца. Факт, с -s.

Императив

Open the window.

/ˈəʊpən ðə ˈwɪndəʊ/

Отвори прозореца. Заповед, без -s.

Wait here.

/weɪt hɪə/

Чакай тук.
Take an umbrella.

/teɪk ən ʌmˈbrelə/

Вземи чадър. Съвет.
Call me tomorrow.

/kɔːl miː təˈmɒrəʊ/

Обади ми се утре. Заповедта може да сочи и към по-късен момент, без да сменя формата.

Отрицателен императив

Забраната е don't плюс основната форма. В надписи, правилници и твърдо предупреждение се пише пълното do not. И двете стоят пред глагола. След тях няма to.

don't

/dəʊnt/

недей

Обичайната говорна и писмена забрана. Една сричка, не do not изговорено набързо.

Don't open the door.

/dəʊnt ˈəʊpən ðə dɔː/

Не отваряй вратата.
Don't touch that.

/dəʊnt tʌtʃ ðæt/

Не пипай онова.

do not

/duː nɒt/

забранено е

Пълната форма. На табела или в сериозно предупреждение тежи повече от don't.

Do not enter.

/duː nɒt ˈentə/

Не влизай. / Вход забранен.
Do not feed the birds.

/duː nɒt fiːd ðə bɜːdz/

Не хранете птиците.

Императив от be

am, is, are не се използват в заповед. Формата е be плюс прилагателно, съществително или причастие. Отрицанието пак минава отпред: don't be.

Be careful.

/biː ˈkeəfl/

Внимавай.
Be quiet.

/biː ˈkwaɪət/

Мълчи. / Тихо.
Don't be late.

/dəʊnt biː leɪt/

Не закъснявай.
Be seated.

/biː ˈsiːtɪd/

Седнете. По-официална покана от Sit down.

Let's и let

let's е свито от let us и значи „хайде да…“. Говорещият влиза в действието. Пълното let us с ударено us е друго: молба да ви пуснат или да ви позволят. let плюс човек плюс глагол значи „нека той“ или „остави го да“.

let's

/lets/

хайде да

Една дума в произношението. Отрицанието е let's not. В непринуден британски се среща и don't let's, но формата за учене е let's not.

Let's go.

/lets ɡəʊ/

Хайде да тръгваме.
Let's not wait.

/lets nɒt weɪt/

Да не чакаме.

let us

/let ʌs/

пусни ни; нека нам

Тук us е истинско допълнение. Не е същото като предложението let's.

Let us go.

/let ʌs ɡəʊ/

Пусни ни да си тръгнем.
Let us pray.

/let ʌs preɪ/

Нека се помолим. Тържествена пълна форма.

let + лице

/let miː/, /let hɜː/

нека; остави да

След лицето глаголът е пак без to: let her speak, не let her to speak.

Let me help you.

/let miː help juː/

Нека ти помогна.
Let her speak.

/let hɜː spiːk/

Остави я да говори.
Don't let them wait.

/dəʊnt let ðem weɪt/

Не ги оставяй да чакат.

Please и кратки опашки

please стои в началото или в края. Опашката след запетая прави от заповедта молба или покана. При let's опашката е shall we?

Please close the window.

/pliːz kləʊz ðə ˈwɪndəʊ/

Моля, затворете прозореца.
Close the window, please.

/kləʊz ðə ˈwɪndəʊ pliːz/

Затворете прозореца, моля.
Pass the salt, will you?

/pɑːs ðə sɔːlt wɪl juː/

Подай солта, ако обичаш. Неутрална молба.
Have a seat, won't you?

/hæv ə siːt ˌwəʊnt juː/

Седнете, моля. won't you топли поканата.
Don't be late, will you?

/dəʊnt biː leɪt wɪl juː/

Не закъснявай, нали?
Let's begin, shall we?

/lets bɪˈɡɪn ʃæl wiː/

Да започваме, а?

Още по-мека молба вече не е императив, а въпрос: Could you close the window? Императивът с please остава пряк. Въпросът с could оставя на човека избор.

Подчертаване

do пред императива настоява или уверява: наистина заповядайте. you се връща, когато сочим точно кого, или когато заповедта е рязка. everybody и nobody също могат да стоят като подлог. И тук глаголът е без -s, въпреки че в обикновено изречение everybody иска единствено число.

Do come in.

/duː kʌm ɪn/

Влезте, влезте. Топла настойчивост.
Do be quiet.

/duː biː ˈkwaɪət/

Стига. Тихо.
You wait here.

/juː weɪt hɪə/

Ти чакай тук. Подлогът е нарочно върнат.
Don't you forget.

/dəʊnt juː fəˈɡet/

Да не забравиш. you засилва забраната.
Everybody listen.

/ˈevribɒdi ˈlɪsn/

Всички да слушат.
Everybody listens in class.

/ˈevribɒdi ˈlɪsənz ɪn klɑːs/

Всички слушат в час. Това вече е факт, не заповед, и затова има -s.
Nobody move.

/ˈnəʊbədi muːv/

Никой да не мърда.

Always и never

Общо правило в заповедна форма започва с always или never. Те стоят пред глагола. never само по себе си носи отрицанието, затова до него не се слага don't.

Always lock the door.

/ˈɔːlweɪz lɒk ðə dɔː/

Винаги заключвай вратата.
Always check the date.

/ˈɔːlweɪz tʃek ðə deɪt/

Винаги проверявай датата.
Never leave the door open.

/ˈnevə liːv ðə dɔː ˈəʊpən/

Никога не оставяй вратата отворена.
Never touch the wire.

/ˈnevə tʌtʃ ðə ˈwaɪə/

Никога не пипай жицата.

Упътване, рецепта, табела

Императивът реди стъпки. В британско упътване се казва go straight on и take the second turning. В американски по-често са go straight и take the second turn.

Turn left at the bank.

/tɜːn left ət ðə bæŋk/

Завий наляво при банката.
Go straight on.

/ɡəʊ streɪt ɒn/

Продължи направо.
Take the second turning.

/teɪk ðə ˈsekənd ˈtɜːnɪŋ/

Хвани втората пряка.
Chop the onion.

/tʃɒp ði ˈʌnjən/

Нарежи лука.
Add some salt.

/æd səm sɔːlt/

Добави малко сол.
Don't boil the milk.

/dəʊnt bɔɪl ðə mɪlk/

Не оставяй млякото да кипне.
Mind the gap.

/maɪnd ðə ɡæp/

Внимавай в процепа. Класическо предупреждение във влака.
Look out!

/lʊk aʊt/

Внимавай!
Come in.

/kʌm ɪn/

Влез.
Help yourself.

/help jɔːˈself/

Вземи си. Покана към храна или напитка.
Keep off the grass.

/kiːp ɒf ðə ɡrɑːs/

Не стъпвай по тревата.

На някои табели няма глагол, а съществително: No smoking, No entry. Това не е императив. Императивът би бил Don't smoke и Do not enter.

Когато заповедта се преразказва

В пряката реч императивът е без to. В непряката реч става to плюс глагол след tell или ask. Отрицанието минава пред to: not to.

Пряко

Wait here.

/weɪt hɪə/

Чакай тук.

Преразказано

He asked me to wait here.

/hiː ˈɑːskt miː tə weɪt hɪə/

Той ме помоли да чакам тук.

Пряко

Don't be late.

/dəʊnt biː leɪt/

Не закъснявай.

Преразказано

She told us not to be late.

/ʃiː təʊld ʌs nɒt tə biː leɪt/

Тя ни каза да не закъсняваме.

Чести грешки

Българският императив си има собствени окончания и отделна учтива форма. Английският взима голия глагол и за двете. Бутонът е само при правилния английски.

Грешно Opens the window.

Правилно

Open the window.

/ˈəʊpən ðə ˈwɪndəʊ/

Отвори прозореца.

Заповедта няма -s. Окончанието -s е за he, she и it в сегашно време.

Грешно Don't to open the door.

Правилно

Don't open the door.

/dəʊnt ˈəʊpən ðə dɔː/

Не отваряй вратата.

След don't стои основната форма, без to.

Грешно Not sit there.

Правилно

Don't sit there.

/dəʊnt sɪt ðeə/

Не сядай там.

Забраната се прави с don't, не с голо not.

Грешно Be not late.

Правилно

Don't be late.

/dəʊnt biː leɪt/

Не закъснявай.

И при be отрицанието е отпред: don't be.

Грешно Let's to go.

Правилно

Let's go.

/lets ɡəʊ/

Хайде да тръгваме.

След let's глаголът е без to.

Грешно Let's don't wait.

Правилно

Let's not wait.

/lets nɒt weɪt/

Да не чакаме.

Отрицателното предложение е let's not.

Грешно Let him to speak.

Правилно

Let him speak.

/let hɪm spiːk/

Остави го да говори.

След лицето глаголът е без to.

Грешно Never don't touch the wire.

Правилно

Never touch the wire.

/ˈnevə tʌtʃ ðə ˈwaɪə/

Никога не пипай жицата.

never вече е отрицание. Второ don't не се добавя.

Накратко

Заповедта се сглобява от голия глагол. Около него се добавя само това, което сменя силата или посоката.

Утвърдително: основната форма, без to и без -s. Open the window.
Отрицателно: don't или писменото do not пред глагола. При be е don't be.
Заедно с вас: let's плюс глагол. Отрицателно: let's not.
Покана към друг човек да действа: let me, let her, пак без to.
Учтивост: please, или опашка will you, won't you, а след let's — shall we.
to се появява, когато заповедта се преразказва: told me to wait, told me not to wait.