Притежателното прилагателно стои пред съществително и казва чие е то: my bag, her coat, their house. В английския формите са седем. Те не се менят според рода или числото на предмета. Менят се според притежателя: аз, ти, той, тя, то, ние или те. Същите думи се наричат и притежателни определения. Самостоятелните mine, yours, hers са друга група и са в глава 6.
Високоговорителят изговаря английския текст с ясна, пълна форма.
Повторно натискане спира звука.
Транскрипцията е британска, по модела на учебните речници.
Този браузър не може да изговаря текст. Произношението остава в транскрипцията.
В тази глава
Една чанта, четири притежателя
Чантата не сменя думата пред себе си. Сменя се само това чия е. На български чантата е женски род, затова казваме моята, неговата, нейната, тяхната. Английският не пита какъв е предметът.
Аз
This is my bag.
/ðɪs ɪz maɪ bæɡ/
Това е моята чанта.
Той
This is his bag.
/ðɪs ɪz hɪz bæɡ/
Това е неговата чанта. Притежателят е мъж, затова е his, макар чантата да е „тя“ на български.
Тя
This is her bag.
/ðɪs ɪz hɜː bæɡ/
Това е нейната чанта. Притежателката е жена.
Те
These are their bags.
/ðiːz ə ðeə bæɡz/
Това са техните чанти. Чантите са много, а their си остава същото.
Краткото българско „ми, ти, му, ѝ, ни, ви, им“ често стои след съществителното: чантата ми. Английското прилагателно стои преди него и е отделна дума, не окончание.
Кой притежава
Първо погледнете притежателя, не предмета. you е еднакво за един човек и за много, и за учтиво обръщение. Отделна форма за „Ваш“ няма.
my
Притежателят е говорещият.
I → my bag
your
Един човек, няколко души или учтиво „Вие“.
you → your bag
his
Притежателят е мъж или момче.
he → his bag
her
Притежателката е жена или момиче.
she → her bag
its
Притежателят е предмет, място или животно без подчертан пол.
it → its name
our
Говорещият и още някой.
we → our bag
their
Няколко души, или един човек, когато полът не се посочва.
they → their bags
Седемте форми
Всяка форма се чете еднакво пред всяко съществително. (r) в речниковия запис се чува, когато следващата дума започва с гласна.
my
/maɪ/
мой, моя, мое, мои
Една форма за всички родове и за двете числа. Не става mys в множествено.
My bag is heavy.
/maɪ bæɡ ɪz ˈhevi/
Чантата ми е тежка.
My friends live nearby.
/maɪ frendz lɪv ˌnɪəˈbaɪ/
Приятелите ми живеят наблизо.
your
/jɔː(r)/
твой; ваш
Пред гласна се чува linking r: your uncle/jɔːr ˈʌŋkl/. your не значи „ти си“. „Ти си“ е you're.
Take your time.
/teɪk jɔː taɪm/
Не бързай. Отдели си време.
Your uncle called.
/jɔːr ˈʌŋkl kɔːld/
Чичо ти се обади.
his
/hɪz/
негов
Единствената форма, която изглежда еднакво и пред съществително, и самостоятелно: his bag и the bag is his.
His sister is a doctor.
/hɪz ˈsɪstər ɪz ə ˈdɒktə/
Сестра му е лекарка. Сестрата е жена, а думата си остава his, защото братът е притежателят.
I borrowed his pen.
/aɪ ˈbɒrəʊd hɪz pen/
Взех химикалката му назаем.
her
/hɜː(r)/
неин
Пред съществително значи „неин“. Само след глагол или предлог, без съществително, значи „нея“: I know her. Пред гласна: her idea/hɜːr aɪˈdɪə/.
Her brother is tall.
/hɜː ˈbrʌðər ɪz tɔːl/
Брат ѝ е висок.
I like her idea.
/aɪ ˈlaɪk hɜːr aɪˈdɪə/
Харесвам идеята ѝ.
its
/ɪts/
негов; неин, за it
Без апостроф. it's е it is или it has и се чете по същия начин. Познато животно може да е his или her. Когато полът не е важен, остава its.
The cat licked its paw.
/ðə kæt lɪkt ɪts pɔː/
Котката си облиза лапата.
The company changed its name.
/ðə ˈkʌmpəni tʃeɪndʒd ɪts neɪm/
Фирмата си смени името.
our
/ɑː(r)/, /ˈaʊə(r)/
наш
И двата британски прочита са обичайни. В примерите е /ɑː/. Пред гласна: our aunt/ɑːr ɑːnt/.
Our flat is small.
/ɑː flæt ɪz smɔːl/
Апартаментът ни е малък.
Our aunt is here.
/ɑːr ɑːnt ɪz hɪə/
Леля ни е тук.
their
/ðeə(r)/
техен
their е притежание. they're е they are. there значи „там“ или въвежда изречение. Пред гласна: their address/ðeər əˈdres/.
Their children are at school.
/ðeə ˈtʃɪldrən ər ət skuːl/
Децата им са на училище.
I know their address.
/aɪ nəʊ ðeər əˈdres/
Знам адреса им.
Родът и числото са на притежателя
Българското прилагателно се съгласува с предмета: моят стол, моята чанта, моето дете, моите книги. Английското се съгласува с човека. Предметът само си слага окончание, ако е повече от един.
Една книга
My book is new.
/maɪ bʊk ɪz njuː/
Книгата ми е нова.
Много книги
My books are new.
/maɪ bʊks ə njuː/
Книгите ми са нови. -s е на книгата, не на my.
Негова сестра
His sister called.
/hɪz ˈsɪstə kɔːld/
Сестра му се обади.
Негов брат
His brother called.
/hɪz ˈbrʌðə kɔːld/
Брат му се обади. И двете са his, защото обаждането идва от негов човек.
Нейният баща
Her father works here.
/hɜː ˈfɑːðə wɜːks hɪə/
Баща ѝ работи тук.
Нейната майка
Her mother works here.
/hɜː ˈmʌðə wɜːks hɪə/
Майка ѝ работи тук. Бащата не превръща her в his.
Вместо член
Притежателното прилагателно заема мястото на a и the. Двете не стоят заедно. Обикновените прилагателни и числителните минават между него и съществителното: притежание, после описание, после предмет.
Известна книга
The book is on the desk.
/ðə bʊk ɪz ɒn ðə desk/
Книгата е на бюрото. Знаем коя, без да казваме чия е.
Моя книга
My book is on the desk.
/maɪ bʊk ɪz ɒn ðə desk/
Книгата ми е на бюрото. my вече прави работата на члена.
My new phone is upstairs.
/maɪ njuː fəʊn ɪz ˌʌpˈsteəz/
Новият ми телефон е на горния етаж. new стои между my и телефона.
I met my two old friends.
/aɪ met maɪ tuː əʊld frendz/
Срещнах двамата си стари приятели. Редът е my, число, прилагателно, съществително.
this и my също не се редят едно до друго. Българското „тази моя чанта“ става this bag of mine. mine там е самостоятелната форма от глава 6.
Тяло, дрехи и близки неща
Когато човек говори за своето тяло, дрехите си или нещо, което носи, английският слага притежателно прилагателно. Българският често минава с „си“ и член: измих си ръцете, счупи си крака.
I washed my hands.
/aɪ wɒʃt maɪ hændz/
Измих си ръцете.
He broke his leg.
/hiː brəʊk hɪz leɡ/
Счупи си крака.
She put on her coat.
/ʃiː pʊt ɒn hɜː ˈkəʊt/
Облече си палтото.
Take off your shoes.
/teɪk ɒf jɔː ʃuːz/
Събуй си обувките.
Когато притежателят има име
Името получава 's. Това не е притежателно прилагателно, а окончание на самото име. След като името вече е казано, следващото изречение минава на his, her или their. Двете не се трупат: не се казва Anna her coat.
С името
Anna's coat is blue.
/ˈænəz ˈkəʊt ɪz bluː/
Палтото на Анна е синьо.
Без да повтаряме името
Her coat is blue.
/hɜː ˈkəʊt ɪz bluː/
Палтото ѝ е синьо.
Множествено на -s няма
The children's room is upstairs.
/ðə ˈtʃɪldrənz ruːm ɪz ˌʌpˈsteəz/
Стаята на децата е горе. children няма -s, затова апострофът е с s.
Същото с прилагателно
Their room is upstairs.
/ðeə ruːm ɪz ˌʌpˈsteəz/
Стаята им е горе.
При обикновено множествено на -s се пише само апостроф: the students' room/ðə ˈstjuːdənts ruːm/. Звукът не се удвоява. С прилагателно същото е their room. Писането и трите звука са в глава 7.
Own подсилва
own стои веднага след прилагателното и подчертава, че нещото е лично, не споделено. on my own е отделен израз и значи „сам“, без друг човек.
This is my own key.
/ðɪs ɪz maɪ əʊn kiː/
Това е моят собствен ключ.
She wrote it in her own words.
/ʃiː rəʊt ɪt ɪn hɜːr əʊn wɜːdz/
Написа го със свои думи.
I live on my own.
/aɪ lɪv ɒn maɪ əʊn/
Живея сам. / Живея сама.
He wants a car of his own.
/hiː wɒnts ə kɑːr əv hɪz əʊn/
Иска си собствен автомобил.
Въпросът е whose
whose пита чие е нещо и стои пред съществителното, както притежателното прилагателно. Отговорът е my, your, his и останалите. who's се чува по същия начин, но е who is или who has.
Чие
Whose bag is this?
/huːz bæɡ ɪz ðɪs/
Чия е тази чанта?
Отговор
It's her bag.
/ɪts hɜː bæɡ/
Нейната е. It's тук е it is, а her е прилагателното.
Кой е
Who's at the door?
/huːz ət ðə dɔː/
Кой е на вратата? Това не пита за притежание.
Чия врата
Whose door is this?
/huːz dɔːr ɪz ðɪs/
Чия е тази врата?
Високоговорителят не отделя надеждно whose от who's. И двете са /huːz/. Разликата се вижда в писането и в това дали след думата има съществително.
Their и за един човек
someone, everyone и each често не казват дали човекът е мъж или жена. Обичайната дума пред неговото нещо тогава е their. По-тежкото his or her също се среща в официален текст.
Someone forgot their password.
/ˈsʌmwʌn fəˈɡɒt ðeə ˈpɑːswɜːd/
Някой е забравил паролата си.
Each child brought their own lunch.
/iːtʃ tʃaɪld brɔːt ðeər əʊn lʌntʃ/
Всяко дете си донесе обяда.
Пред съществително, не вместо него
Прилагателното не може да остане само. Когато съществителното се маха, формата се сменя: my става mine, her става hers. his не се сменя. Пълният списък е в глава 6.
Прилагателно
This is my bag.
/ðɪs ɪz maɪ bæɡ/
Това е моята чанта.
Самостоятелно
This bag is mine.
/ðɪs bæɡ ɪz maɪn/
Тази чанта е моя. След mine няма съществително.
Прилагателно
This is her bag.
/ðɪs ɪz hɜː bæɡ/
Това е нейната чанта.
Самостоятелно
This bag is hers.
/ðɪs bæɡ ɪz hɜːz/
Тази чанта е нейна. Не се пише her's.
Думи, които звучат еднакво
Три притежателни прилагателни имат двойници с апостроф или с друго значение. В говора разликата често изчезва. В писането тя е задължителна. Бутонът чете ясната пълна форма и може да не отдели двойките.
Апострофът при тези двойки бележи пропуснати букви, не притежание. Притежателните its, your и their са без апостроф.
Дума
Какво е
Пример
притежателно
/ðə kæt lɪkt ɪts pɔː/
it is или it has
/ɪts hɜː bæɡ/
притежателно
/jɔːr ˈʌŋkl kɔːld/
you are
/jɔː ˈraɪt/
притежателно
/ðeə ruːm ɪz ˌʌpˈsteəz/
they are
/ðeər ət skuːl/
там
/ðə bæɡz ə ðeə/
Чести грешки
Грешката идва от българския род, от члена пред „моя“ или от самостоятелната форма, сложена пред съществително. Бутонът е само при правилния английски.
ГрешноThe my book is new.
Правилно
My book is new.
/maɪ bʊk ɪz njuː/
Книгата ми е нова.
my вече стои на мястото на члена. the my не се казва.
ГрешноThis my bag is heavy.
Правилно
This bag of mine is heavy.
/ðɪs bæɡ əv maɪn ɪz ˈhevi/
Тази моя чанта е тежка.
this и my не стоят едно до друго. За „тази моя“ се минава през of mine.
ГрешноMine book is new.
Правилно
My book is new.
/maɪ bʊk ɪz njuː/
Книгата ми е нова.
mine не стои пред съществително. Пред книгата е my.
ГрешноHers bag is here.
Правилно
Her bag is here.
/hɜː bæɡ ɪz hɪə/
Чантата ѝ е тук.
hers е самостоятелната форма. Пред чантата е her.
ГрешноYour's idea is good.
Правилно
Your idea is good.
/jɔːr aɪˈdɪə ɪz ɡʊd/
Идеята ти е добра.
Прилагателните нямат апостроф. Няма your's, her's, their's или our's.
ГрешноThe dog wagged it's tail.
Правилно
The dog wagged its tail.
/ðə dɒɡ wæɡd ɪts teɪl/
Кучето размаха опашката си.
it's значи it is. Опашката на кучето е its tail, без апостроф.
ГрешноI washed the hands.
Правилно
I washed my hands.
/aɪ wɒʃt maɪ hændz/
Измих си ръцете.
При части на тялото английският казва чии са. Българското „си“ не стига само с член.
ГрешноAnna her coat is blue.
Правилно
Anna's coat is blue.
/ˈænəz ˈkəʊt ɪz bluː/
Палтото на Анна е синьо.
Името си носи 's. her идва чак когато името не се повтаря.
ГрешноHe sister is a doctor.
Правилно
His sister is a doctor.
/hɪz ˈsɪstər ɪz ə ˈdɒktə/
Сестра му е лекарка.
he е подлог. Пред съществително притежанието е his.
Накратко
Седем думи стигат за всяко „чий“. Предметът не ги скланя. Притежателят избира коя от тях стои пред него.
Формите са my, your, his, her, its, our, their. your е и за „ти“, и за „вие“.
Думата следва притежателя, не рода на предмета: his sister и his brother.
Числото е на съществителното: my book, my books. Прилагателното не получава -s.
То стои пред съществителното и замества a и the. Описанието минава по средата: my new phone.
За тяло и дрехи се казва чии са: I washed my hands. own подсилва: my own key.
mine, yours, hers, ours, theirs не стоят пред съществително. its, your и their се пишат без апостроф.